Mar 14, 2018, 11:42 AM

По „Абсурдна“ от Андромаха (Белла)

  Poetry » Other
533 0 0

По „Абсурдна“

от Андромаха (Белла)

 

Тя не е абсурдна,

тя е лист от невидим роман,

тя е всичко неказано... и написано там.

Тя е музика тиха на крайбрежни вълни,

тя е шепот, отключващ невъзможни врати.

 

Тя е онова, което търсиш

отнякъде пред тебе да се появи,

но не знае сърцето, че нейният образ

теб в странно робство ще плени.

Свобода и разум тя ще ти отнеме,

спокойния сън и живот по канон.

Твоите мисли безжалостно ще обвземе,

следвайки древен природен закон.

И въпреки всичко мечтаеш за среща

с неизвестното чудно създание,

от векове което рисуват

и мълвят за него предания...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

В чест на един рожден ден! 

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...