По Бетовен
В деня, когато погребваме шхуните
и слънцето скрива лика си,
а вятъра вие протяжно -
умиращо улично куче.
Въжетата - скъсващо опнати,
платната - ушити на ризи
и котвите - медальони,
върху гърди на вдовици.
Моряшките люти проклятия -
стенания на оплаквачки,
а бурите - смъртно притихнали
от днес ще ни отминават.
В деня, когато погребваме шхуните,
мечтите ни - боси сираци,
безвъзвратно губят посоката
към сбъднатата Итака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Марчева Всички права запазени
