May 28, 2007, 8:05 AM

По Бетовен

  Poetry
1.5K 0 11
 

В деня, когато погребваме шхуните

и слънцето скрива лика си,

а вятъра вие протяжно -

умиращо улично куче.


Въжетата - скъсващо опнати,

платната - ушити на ризи

и котвите - медальони,

върху гърди на вдовици.


Моряшките люти проклятия -

стенания на оплаквачки,

а бурите - смъртно притихнали

от днес ще ни отминават.


В деня, когато погребваме шхуните,

мечтите ни - боси сираци,

безвъзвратно губят посоката

към сбъднатата Итака...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Марчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...