В деня, когато погребваме шхуните
и слънцето скрива лика си,
а вятъра вие протяжно -
умиращо улично куче.
Въжетата - скъсващо опнати,
платната - ушити на ризи
и котвите - медальони,
върху гърди на вдовици.
Моряшките люти проклятия -
стенания на оплаквачки,
а бурите - смъртно притихнали
от днес ще ни отминават.
В деня, когато погребваме шхуните,
мечтите ни - боси сираци,
безвъзвратно губят посоката
към сбъднатата Итака...
© Радостина Марчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
