rad (Радостина Марчева) rad (Радостина Марчева)
1 42
28 may 2007, 8:05

По Бетовен

  Poesía
1.5K 0 11
 

В деня, когато погребваме шхуните

и слънцето скрива лика си,

а вятъра вие протяжно -

умиращо улично куче.


Въжетата - скъсващо опнати,

платната - ушити на ризи

и котвите - медальони,

върху гърди на вдовици.


Моряшките люти проклятия -

стенания на оплаквачки,

а бурите - смъртно притихнали

от днес ще ни отминават.


В деня, когато погребваме шхуните,

мечтите ни - боси сираци,

безвъзвратно губят посоката

към сбъднатата Итака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0