rad (Радостина Марчева) rad (Радостина Марчева)
1 42
28 may 2007, 8:05

По Бетовен

  Poesía
1.5K 0 11
 

В деня, когато погребваме шхуните

и слънцето скрива лика си,

а вятъра вие протяжно -

умиращо улично куче.


Въжетата - скъсващо опнати,

платната - ушити на ризи

и котвите - медальони,

върху гърди на вдовици.


Моряшките люти проклятия -

стенания на оплаквачки,

а бурите - смъртно притихнали

от днес ще ни отминават.


В деня, когато погребваме шхуните,

мечтите ни - боси сираци,

безвъзвратно губят посоката

към сбъднатата Итака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0