28 may 2007, 8:05

По Бетовен 

  Poesía
1181 0 11
 

В деня, когато погребваме шхуните

и слънцето скрива лика си,

а вятъра вие протяжно -

умиращо улично куче.


Въжетата - скъсващо опнати,

платната - ушити на ризи

и котвите - медальони,

върху гърди на вдовици.


Моряшките люти проклятия -

стенания на оплаквачки,

а бурите - смъртно притихнали

от днес ще ни отминават.


В деня, когато погребваме шхуните,

мечтите ни - боси сираци,

безвъзвратно губят посоката

към сбъднатата Итака...

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??