По „Чашата на миналото“
от Андромаха (Белла)
Все по-често се връщам назад
и се взирам в детайли и знаци,
вкусът на изпитото става познат
и се открива в нови вариации...
мъгли стаени в ясен ден
и дъждове размили цветовете...
Раздират се завесите от тлен
за партия на шах със Боговете.
И вече зная всеки ход,
кодиран мъдро в питието.
Отпия ли от миналото в мен...
Наопаки се пише битието.
Избрахме да живуркаме в клетка
от непрозрачно и бронирано стъкло,
и търсим сред небесни знаци
кое как трябва да е или е било.
Постигнахме ли своята Нирвана
или всичко е за ума е заблуда?
Вселената изпраща ни покани
съвестта човешка да разбудим.
Мъртъвците голи да заравяме
и по делата само да ги помним,
че преживе натрупаното злато
не отнасяме в гроб изровен.
„Бог тъй рече!“ - звучи ни идеално.
„Той нарежда ни какви да бъдем!“
И отбягваме въпрос банален:
- Грешните разбираме ли за да съдим?
© Вили Тодоров Всички права запазени