12.04.2018 г., 0:35

По „Чашата на миналото“ от Андромаха (Белла)

384 0 0

По „Чашата на миналото

от Андромаха (Белла)  

 

Все по-често се връщам назад

и се взирам в детайли и знаци,

вкусът на изпитото става познат

и се открива в нови вариации...

 

мъгли стаени в ясен ден

и дъждове размили цветовете...

Раздират се завесите от тлен

за партия на шах със Боговете.

 

И вече зная всеки ход,

кодиран мъдро в питието.

Отпия ли от миналото в мен...

Наопаки се пише битието.  

 

Избрахме да живуркаме в клетка

от непрозрачно и бронирано стъкло,

и търсим сред небесни знаци

кое как трябва да е или е било.

 

Постигнахме ли своята Нирвана

или всичко е за ума е заблуда?

Вселената изпраща ни покани

съвестта човешка да разбудим.

 

Мъртъвците голи да заравяме

и по делата само да ги помним,

че преживе натрупаното злато

не отнасяме в гроб изровен.

 

„Бог тъй рече!“ - звучи ни идеално.   

„Той нарежда ни какви да бъдем!“

И отбягваме въпрос банален:

- Грешните разбираме ли за да съдим?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...