12 апр. 2018 г., 00:35

По „Чашата на миналото“ от Андромаха (Белла)

386 0 0

По „Чашата на миналото

от Андромаха (Белла)  

 

Все по-често се връщам назад

и се взирам в детайли и знаци,

вкусът на изпитото става познат

и се открива в нови вариации...

 

мъгли стаени в ясен ден

и дъждове размили цветовете...

Раздират се завесите от тлен

за партия на шах със Боговете.

 

И вече зная всеки ход,

кодиран мъдро в питието.

Отпия ли от миналото в мен...

Наопаки се пише битието.  

 

Избрахме да живуркаме в клетка

от непрозрачно и бронирано стъкло,

и търсим сред небесни знаци

кое как трябва да е или е било.

 

Постигнахме ли своята Нирвана

или всичко е за ума е заблуда?

Вселената изпраща ни покани

съвестта човешка да разбудим.

 

Мъртъвците голи да заравяме

и по делата само да ги помним,

че преживе натрупаното злато

не отнасяме в гроб изровен.

 

„Бог тъй рече!“ - звучи ни идеално.   

„Той нарежда ни какви да бъдем!“

И отбягваме въпрос банален:

- Грешните разбираме ли за да съдим?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...