12 апр. 2018 г., 00:35

По „Чашата на миналото“ от Андромаха (Белла)

392 0 0

По „Чашата на миналото

от Андромаха (Белла)  

 

Все по-често се връщам назад

и се взирам в детайли и знаци,

вкусът на изпитото става познат

и се открива в нови вариации...

 

мъгли стаени в ясен ден

и дъждове размили цветовете...

Раздират се завесите от тлен

за партия на шах със Боговете.

 

И вече зная всеки ход,

кодиран мъдро в питието.

Отпия ли от миналото в мен...

Наопаки се пише битието.  

 

Избрахме да живуркаме в клетка

от непрозрачно и бронирано стъкло,

и търсим сред небесни знаци

кое как трябва да е или е било.

 

Постигнахме ли своята Нирвана

или всичко е за ума е заблуда?

Вселената изпраща ни покани

съвестта човешка да разбудим.

 

Мъртъвците голи да заравяме

и по делата само да ги помним,

че преживе натрупаното злато

не отнасяме в гроб изровен.

 

„Бог тъй рече!“ - звучи ни идеално.   

„Той нарежда ни какви да бъдем!“

И отбягваме въпрос банален:

- Грешните разбираме ли за да съдим?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...