Хоро по чужда свирка не играя!
Не искам да съм звяр сред зверове...
Пъртина своя искам да оставя.
До опозная свойте светове.

Аз вярвам във доброто у Човека.
И в гордата човешка суета.
Във хората с единствена пътека,
на плещите си носещи Света!

Не уважавам хитрите преструвки,
ни глупавото викане:"Ура!"
Ни лъскане на чуждите обувки...
На свойте ниви искам  да ора!

Като човек аз искам да живея,
от мойте ниви аз да късам цвят...
Да скърцам с зъби и сълзи да лея,
и страдайки да любя този Свят!
1987г. София