11 сент. 2012 г., 10:40

По чужда свирка не играя

658 2 0

Хоро по чужда свирка не играя!
Не искам да съм звяр сред зверове...
Пъртина своя искам да оставя.
До опозная свойте светове.

Аз вярвам във доброто у Човека.
И в гордата човешка суета.
Във хората с единствена пътека,
на плещите си носещи Света!

Не уважавам хитрите преструвки,
ни глупавото викане:"Ура!"
Ни лъскане на чуждите обувки...
На свойте ниви искам  да ора!

Като човек аз искам да живея,
от мойте ниви аз да късам цвят...
Да скърцам с зъби и сълзи да лея,
и страдайки да любя този Свят!
1987г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...