По детски
В очите ми детинската невинност
се беше скрила от ръката на света,
но се счупи в ежедневната рутинност
и загубих малката си смелост да летя.
На живота радвах се, почти по детски,
не ми просветна даже мисълта,
че някак си си правя криви сметки
и някога все пак ще бъда и жена.
В душата на детето изолирах топлина,
беше в мен, изпуснах я, а не разбрах,
не попитах, не извиках, за да чуя тишина,
разпилях и думи, а дори не ги събрах.
На прага на душата, с мъничка ръка -
дете за сбогом през сълзи ми маха,
обърна се и тръгна и ме грабна пак тъга,
а заедно със нея и мечтите остаряха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
