19.02.2010 г., 16:30 ч.

По детски ранима 

  Поезия » Любовна
1013 0 6

По детски ранима

 

 

Не ме оставяй в тъмното сама.

Пораснах, знам, но още се страхувам

от сенките по моята стена,

които вятърът свиреп рисува.

 

 

Не си отивай! Моята ръка

във своята вземи. И не ме пускай,

додето над очите ми сънят

като воал тъй ласкаво се спусне.

 

 

Не ме оставяй! Стой до сутринта!

Когато се събудя, теб да видя.

Да се усмихна мило на света,

а след това те пускам... да си идеш...

© Ив Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??