По детски ранима
По детски ранима
Не ме оставяй в тъмното сама.
Пораснах, знам, но още се страхувам
от сенките по моята стена,
които вятърът свиреп рисува.
Не си отивай! Моята ръка
във своята вземи. И не ме пускай,
додето над очите ми сънят
като воал тъй ласкаво се спусне.
Не ме оставяй! Стой до сутринта!
Когато се събудя, теб да видя.
Да се усмихна мило на света,
а след това те пускам... да си идеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
