aLmA_mUeRtA
23 резултата
Присъдата не беше смърт.
След думите ти аз останах жива.
Но помня Страшния си съд,
пред който се изправих. Мълчалива.
Присъдата не ме уби. ...
  916 
Вървиш по все един и същи път.
Очите ти пронизват хоризонта.
Настигаш ме на някой кръстопът.
Поглеждаш. Отминаваш ме. И толкова!
Събирам сили да се съживя, ...
  792 
Суетата -
красива и горда,
е със теб и в най-тежкия ден.
И когато се смееш доволно,
и когато заплачеш смутен. ...
  771 
Сричам любовта си, невъзможната…
в белите тетрадки на снега.
После заличавам разтревожено
тази изповядваща следа.
Стъпките забързани на хората ...
  1028 
И вчера беше празник, Господи!
Кога отвикнах да се радвам силно
като дете на близки и на гости,
на клоун от немай къде пристигнал...
Домът, подобно мъртвото огнище, ...
  990 
Най-тихо е след дъжд. И след обида,
(търкулнала се по безумни устни).
Безочлива, нахална и горчива,
сърцето нежелаеща да пуснe.
Горчива като стогодишно вино, ...
  1332  23 
Сама сипвам солта. Нямам нужда от помощ.
И на болка търпя. Мазохист по природа...
Споко, нямаш вина. Ти си чист и невинен.
Аз съм твърде сама и това ме убива.
Ти не чувстваш тъга. То не е и нужно. ...
  1026 
Писмо до Ромео
Стига си хленчил, драги Ромео!
Няма я твойта добра Жулиета.
Аз съм различна, не съм като нея
и към сърцето не спускам въжета. ...
  1257  11 
Дъждовно прераждане
В този дъжд, който днес се излива навън,
ще изкъпя душата си бяла.
Като птица, прелитаща в тихия сън
на дете, от умора заспало... ...
  943 
Последната песен
Последната песен за теб
едва ли ще бъде последна.
Сърцето - замръзнало в лед,
но стига ми да те погледна ...
  1091 
Спестените ми стихове...
Спестените ми думи се изливат
в мълчание, подобно на вода.
От извора на глътки бавни пия,
но жадна пак оставам след това. ...
  2192  18 
Стига ми...
Не се усмихвай толкова чаровно...
(и без това съм луда романтичка),
че после твоя поглед ще си спомням
с отронена във тъмното въздишка. ...
  2667  22 
По детски ранима
Не ме оставяй в тъмното сама.
Пораснах, знам, но още се страхувам
от сенките по моята стена,
които вятърът свиреп рисува. ...
  1080 
На четири очи със самотата
Ограби ме, нещастнице, до шушка!
В душата не остана нито ред
от нежна обич и пламтящи чувства,
от думите красиви на поет... ...
  1168  23 
Тихото признание
Казват, че мълчанието боляло...
но аз обичам твоето мълчание!
Тогава сякаш времето е спряло
и няма мисъл… всичко е дихание... ...
  1347  25 
Когато смърт очите ми затвори...
Когато смърт очите ми затвори,
ако заплачеш тъжен и смутен,
с ръцете си земята ще отворя!
Да те почувствам близо пак до мен! ...
  1025  16 
(Не) Святата
Не съм Мария! Не... Не съм Мария
и мойте устни никога молитви
не са изричали (защо да крия?),
но мога и без тях да се усмихвам! ...
  1027  27 
Обесена мечта за люлка...
Обеси ми надеждите с въжето,
което плетох с обич цяла нощ.
А казваше ми мама, че мъжете
за имиджа се правели на лоши! ...
  2122  34 
Детето в мене плаче рано сутрин...
Детето в мене плаче рано сутрин,
когато във съня му се промъкват
зли вещици и плашат го до смърт!
Детето в мен по детски още стъпва… ...
  3525  35 
Не всички сме родени Пепеляшки
В измислените приказки любовни
щастлив е винаги финалът.
Слугинята от плаха и бездомна
превръща се в принцесата на бала. ...
  1172  21 
Усещане за дъжд...
Този дъжд прилича на самотник!
Плаче по щастливите прозорци.
Моли за внимание и обич,
докато не го прогони слънце... ...
  1978  28 
Като дъжд...
Вали...
и водата се стича
по тъжните улици
като дива река! ...
  1047  20 
Твойте стъпки заглъхват...
Ти си тръгна! На прага все още
твойте стъпки пак тихо дочувам.
Ти си тръгна! Бдя в моите нощи,
а във дните кошмари сънувам! ...
  1248  28 
Предложения
: ??:??