16.04.2025 г., 12:38

По-добре е да си с дявола, когото познаваш, отколкото с този, когото не познаваш.

311 0 0

С времето вървят дните, тежки и мрачни,
Самотата в сърцето, тъга безкрайна.
Светът се върти, но аз съм тук,
В спомени потопен, в миналото с дъх.

Светлината изчезва, но надеждата гори,
В сърцето ми тихо – вечни мечти.
Безкрайно далечни, но все пак близки,
Дните отминават, но болката остава.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Biberce Muharemi Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...