По дяволите
По дяволите всичко и всички,
които спите със завист завити.
И вие… да, вие – дребни душици,
които се мислите за велики.
Как ли обичате, как ли целувате
децата си сутрин на път за училище.
Щом за закуска с думи убивате,
въздигайки омразата във светилище.
Като бодил съм в ръцете ви,
но отрова за мен не намирате.
Това през деня изгаря очите ви,
защото винаги в нещо ме виждате.
Аз казвам открито, че съм такава.
Оставям следи без да ги искат.
Който усети сърцето ми някога,
не иска окови да го потискат.
И когато вечер смирено се молите,
използвайки някаква вяра налична,
бели ги искате, но са черни сълзите ви.
Еднакви сте вие, аз съм различната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодорина Аначкова Всички права запазени
