По дяволите
По дяволите всичко и всички,
които спите със завист завити.
И вие… да, вие – дребни душици,
които се мислите за велики.
Как ли обичате, как ли целувате
децата си сутрин на път за училище.
Щом за закуска с думи убивате,
въздигайки омразата във светилище.
Като бодил съм в ръцете ви,
но отрова за мен не намирате.
Това през деня изгаря очите ви,
защото винаги в нещо ме виждате.
Аз казвам открито, че съм такава.
Оставям следи без да ги искат.
Който усети сърцето ми някога,
не иска окови да го потискат.
И когато вечер смирено се молите,
използвайки някаква вяра налична,
бели ги искате, но са черни сълзите ви.
Еднакви сте вие, аз съм различната.
© Теодорина Аначкова All rights reserved.
