По дяволите, не искам да дишам свободно!
Мислиш ли, че прекаляваме
и трябва да се укротяваме,
когато всичко в мене "Давай" казва,
а мълчанието жестоко ме наказва?
Да опиша мислите си ще опитам,
от които тъй е трудно все да дишам...:
Прихвани ме, леко силно!
Целуни ме, оххх, обилно!
Езичето си нежно ми плъзни
по горната ми устна и я намокри,
а после долната ми оближи,
притисни ме ииии не ме жали!!!
Настъпвай бавно със наслада!
Дали да сложа барикада??
Или да се отдам със страст,
която знаем само ти и аз?
Продължавай борбено навътре!
Усещаш ли, че тялото ми тръпне??
Езикът ми ти се отдава,
на сладката ти сила се поддава...
Та... позволи да ти опиша
как съществото ми едва, по дяволите, диша!...
© Мирена Всички права запазени
Закачливо стихче!