Oct 14, 2011, 12:45 PM

По дяволите, не искам да дишам свободно!

  Poetry » Love
952 0 1

По дяволите, не искам да дишам свободно!



Мислиш ли, че прекаляваме
и трябва да се укротяваме,
когато всичко в мене "Давай" казва,
а мълчанието жестоко ме наказва?

Да опиша мислите си ще опитам,
от които тъй е трудно все да дишам...:
Прихвани ме, леко силно!
Целуни ме, оххх, обилно!

Езичето си нежно ми плъзни
по горната ми устна и я намокри,
а после долната ми оближи,
притисни ме ииии не ме жали!!!

Настъпвай бавно със наслада!
Дали да сложа барикада??
Или да се отдам със страст,
която знаем само ти и аз?

Продължавай борбено навътре!
Усещаш ли, че тялото ми тръпне??
Езикът ми ти се отдава,
на сладката ти сила се поддава...

Та... позволи да ти опиша
как съществото ми едва, по дяволите, диша!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...