По Дъното на Развълнувано море... е пълно със удавени мъже

"По Дъното на Развълнувано море... е пълно със удавени мъже"
НАПИСАНО ПО ОРИГИНАЛА НА 

Евтим Евтимов "ВЪЛНИТЕ НА МОРЕТО СА ЖЕНИ" 

Дълбините на морето са осеяни с мъже,
потънали дълбоко в женските окови,
ела във бездната и ти
и няма да изплуваш пак отгоре.

Ела, във най-дълбокото се потопи,
във царството на вечните пороци,
тук няма кой да те спаси,
жени ще се увиват в тялото ти като смоци.

Страхливият ще пляска със ръце
и ще се мъчи някак си да се отскубне,
безсилният на дъното ще се свлече,
а истинският - няма даже да помръдне.

Ще е доволен той в прегръдки женски да умре,
разбирайки, че всъщност тя змия е - кръвопийца,
и от това ще му е всъщност още по-добре,
умирайки от страст в прегръдката на своята убийца.

Ела и ти като една ЦЕЛУФчица една, 

увий се в мен като змия,
отмъсти ми със отровата си на жена!
Аз няма да се противя.

Нали съм сексуален маниак, 

от теб така определен...

за други - селски тарикат...

от умните критици още не охулен и сломен.
Аз, вярвай ми, Щастлив ще съм на този или онзи свят,
ако със змии, които да ме хапят, е богат.

Та тъй де... дай, дай ми ябълката,
дето сви от Райската земя…
ще я изям, ако я разделиш със мен - жена,
на кой му пука за последиците при това,
щом даваш ми я ти… жена,
не мога, вярвай, да ти устоя... жена,
и пак, и пак ще ям от ябълката ти без угризения,
без страх и мисъл даже, че ще е отровна,
щом съм я поел от нежната ръка…
на ТЕБ - Жена, Змия и Сексуална бомба.

И какво, кажете, от това,

че по дъното на бурното море 

е пълно със удавени мъже,

когато то разпенено е от вълни,

танцуващи във танци страстни, буйни, ако ще и зли,

Господ тук нали е,

да е с мен

и да помага,

със сърфа скачам вътре да се люшкам в пяната им до забрава.

И ако вълните на морето са жени,

по тях ще се пързалям до зори,

ела,

и ти,

и ти, 

и ти...

От дъното не се плаши

и чашата с отрова... пресуши,

облизвай се...

доде ти загорчи...

какво от туй, че казват 

"По дъното на бурното море

е пълно със отровени... мъже!"

И кой бе... беше казал нявга, ТЕ...

Вълните на морето са жени... ела, хвърли се в бездната и ти...

и ако нещо в манжата ти... загорчи...

Поне десертът ще сладичък...

НАЛИ!?

ДАЛИ!?

ВЪЛНИ... ВЪЛНИ... вълни... Мъжът не ще е мъж, ако им устои...