"По Дъното на Развълнувано море... е пълно със удавени мъже"
НАПИСАНО ПО ОРИГИНАЛА НА
Евтим Евтимов "ВЪЛНИТЕ НА МОРЕТО СА ЖЕНИ"
Дълбините на морето са осеяни с мъже,
потънали дълбоко в женските окови,
ела във бездната и ти
и няма да изплуваш пак отгоре.
Ела, във най-дълбокото се потопи,
във царството на вечните пороци,
тук няма кой да те спаси,
жени ще се увиват в тялото ти като смоци.
Страхливият ще пляска със ръце
и ще се мъчи някак си да се отскубне,
безсилният на дъното ще се свлече,
а истинският - няма даже да помръдне.
Ще е доволен той в прегръдки женски да умре,
разбирайки, че всъщност тя змия е - кръвопийца,
и от това ще му е всъщност още по-добре,
умирайки от страст в прегръдката на своята убийца.
Ела и ти като една ЦЕЛУФчица една,
увий се в мен като змия,
отмъсти ми със отровата си на жена!
Аз няма да се противя.
Нали съм сексуален маниак,
от теб така определен...
за други - селски тарикат...
от умните критици още не охулен и сломен.
Аз, вярвай ми, Щастлив ще съм на този или онзи свят,
ако със змии, които да ме хапят, е богат.
Та тъй де... дай, дай ми ябълката,
дето сви от Райската земя…
ще я изям, ако я разделиш със мен - жена,
на кой му пука за последиците при това,
щом даваш ми я ти… жена,
не мога, вярвай, да ти устоя... жена,
и пак, и пак ще ям от ябълката ти без угризения,
без страх и мисъл даже, че ще е отровна,
щом съм я поел от нежната ръка…
на ТЕБ - Жена, Змия и Сексуална бомба.
И какво, кажете, от това,
че по дъното на бурното море
е пълно със удавени мъже,
когато то разпенено е от вълни,
танцуващи във танци страстни, буйни, ако ще и зли,
Господ тук нали е,
да е с мен
и да помага,
със сърфа скачам вътре да се люшкам в пяната им до забрава.
И ако вълните на морето са жени,
по тях ще се пързалям до зори,
ела,
и ти,
и ти,
и ти...
От дъното не се плаши
и чашата с отрова... пресуши,
облизвай се...
доде ти загорчи...
какво от туй, че казват
"По дъното на бурното море
е пълно със отровени... мъже!"
И кой бе... беше казал нявга, ТЕ...
Вълните на морето са жени... ела, хвърли се в бездната и ти...
и ако нещо в манжата ти... загорчи...
Поне десертът ще сладичък...
НАЛИ!?
ДАЛИ!?
ВЪЛНИ... ВЪЛНИ... вълни... Мъжът не ще е мъж, ако им устои...
© Стилиян Станчев Всички права запазени