2.09.2007 г., 13:02

По едно време...

649 0 4
По едно време...

(по Българи от оно време)

Поисках да съм
кайсия ранозрейка.
А то в главата си бях
още куха лейка.

И знаех си твърдо,
на бодлива крава
малко по-късно
Бог рога и дава.

Кога получих си
и ази рогата,
то сякаш гръм
тресна ме у главата.

Оная, бе, другата половина,
не знам да извикам
ли доктора – Куина,
че татралектиката
още тогава приложих
и последствието
от гръма премина...

И где съм била,
къде съм спала,
че толкоз късно
аз съм узряла!

Такава съм си,
инат нали съм,
след много време
на листа пиша:

„Поисках южна
да съм либеница
и вече учена съм,
не съм девица!”

Да знаете, че във живота
и аз съм един „експеримент”
и в училището срЕдно,
че и като студент.
Затуй ще приема само
като комплимент:
„Па се оплачете на баба ви Мика.
Изпитана била е вече
теорията на академика!” !

Ех, Либене, Либене!
То с едното Либене да се разминаваше!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...