По едно време...
По едно време...
(по Българи от оно време)
Поисках да съм
кайсия ранозрейка.
А то в главата си бях
още куха лейка.
И знаех си твърдо,
на бодлива крава
малко по-късно
Бог рога и дава.
Кога получих си
и ази рогата,
то сякаш гръм
тресна ме у главата.
Оная, бе, другата половина,
не знам да извикам
ли доктора – Куина,
че татралектиката
още тогава приложих
и последствието
от гръма премина...
И где съм била,
къде съм спала,
че толкоз късно
аз съм узряла!
Такава съм си,
инат нали съм,
след много време
на листа пиша:
„Поисках южна
да съм либеница
и вече учена съм,
не съм девица!”
Да знаете, че във живота
и аз съм един „експеримент”
и в училището срЕдно,
че и като студент.
Затуй ще приема само
като комплимент:
„Па се оплачете на баба ви Мика.
Изпитана била е вече
теорията на академика!” !
Ех, Либене, Либене!
То с едното Либене да се разминаваше!
(по Българи от оно време)
Поисках да съм
кайсия ранозрейка.
А то в главата си бях
още куха лейка.
И знаех си твърдо,
на бодлива крава
малко по-късно
Бог рога и дава.
Кога получих си
и ази рогата,
то сякаш гръм
тресна ме у главата.
Оная, бе, другата половина,
не знам да извикам
ли доктора – Куина,
че татралектиката
още тогава приложих
и последствието
от гръма премина...
И где съм била,
къде съм спала,
че толкоз късно
аз съм узряла!
Такава съм си,
инат нали съм,
след много време
на листа пиша:
„Поисках южна
да съм либеница
и вече учена съм,
не съм девица!”
Да знаете, че във живота
и аз съм един „експеримент”
и в училището срЕдно,
че и като студент.
Затуй ще приема само
като комплимент:
„Па се оплачете на баба ви Мика.
Изпитана била е вече
теорията на академика!” !
Ех, Либене, Либене!
То с едното Либене да се разминаваше!
© Мери Попинз All rights reserved.
