2 сент. 2007 г., 13:02

По едно време...

654 0 4
По едно време...

(по Българи от оно време)

Поисках да съм
кайсия ранозрейка.
А то в главата си бях
още куха лейка.

И знаех си твърдо,
на бодлива крава
малко по-късно
Бог рога и дава.

Кога получих си
и ази рогата,
то сякаш гръм
тресна ме у главата.

Оная, бе, другата половина,
не знам да извикам
ли доктора – Куина,
че татралектиката
още тогава приложих
и последствието
от гръма премина...

И где съм била,
къде съм спала,
че толкоз късно
аз съм узряла!

Такава съм си,
инат нали съм,
след много време
на листа пиша:

„Поисках южна
да съм либеница
и вече учена съм,
не съм девица!”

Да знаете, че във живота
и аз съм един „експеримент”
и в училището срЕдно,
че и като студент.
Затуй ще приема само
като комплимент:
„Па се оплачете на баба ви Мика.
Изпитана била е вече
теорията на академика!” !

Ех, Либене, Либене!
То с едното Либене да се разминаваше!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....