9.05.2013 г., 10:15 2013-05-11T10:00:16+03:00

По глътка

Поезия » Философска

861 0 10

По глътка

Еднаквите ми дни

са винаги неравни:

с по миг раста,

узрявам, капвам;

с по миг,

смалявайки се,

скривам се в живота им.

В каквото и да се превръщам

черпя страст от тях.

Отливам. Винаги.

По глътка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Wali (Виолета Томова)

Харесах настроението. Смисълът е зашифрован в - "по глъд-ка" .Толкова си налива само, защото денят й е само миг.Хареса ми
парадокса в началото- "еднаквите ми дни са винаги неравни"Wali/Виолета Томова/

2013-05-25T19:21:43+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Е, сега вече и на мен що-годе ми харесва, въпреки, че още може да се работи по реализацията на тази идея.

2013-05-11T10:23:51+03:00
rozza (Радка Миндова)

2013-05-10T07:37:20+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Благодаря ти, Радка, радвам се, това е вече редактирания вариант.

2013-05-10T07:32:36+03:00
rozza (Радка Миндова)

Стихотворението ми хареса идеята, постройката която според мен е в синхрон с текста. Добро е.

2013-05-10T07:28:33+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 10K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5.1K 5.0