По глътка
Еднаквите ми дни
са винаги неравни:
с по миг раста,
узрявам, капвам;
с по миг,
смалявайки се,
скривам се в живота им.
В каквото и да се превръщам
черпя страст от тях.
Отливам. Винаги.
По глътка.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря ти, Радка, радвам се, това е вече редактирания вариант.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
