4.10.2023 г., 8:35

По градски

595 1 0

За паркомястото пред блока

все става суматоха!

"Кой превари -той завари! "

Те това е!

И започват се интриги,

нали във блока все сме шушумиги!

Я чистачките ти вдигне,

я огледалото ти ритне!

Или пък небрежно с ключа

по боята драскотина ще забучи!

Случва се и бележка да намирам

с думи, които не ща и да разбирам!...

А стане ли пък зима!...

Оле майко мила!

Най-хубавото място

все заето е - че то е ясно!

Пролет пък, във тая кал,

всеки в калища орал -

по колата хвърля смело,

все едно си е на село!

Лятото пък - никой няма!

Всеки е при татко, мама,

гледа кокошчици, овце,

или пък прасе пасе!

А есента като се върне,

всичко в блока иска да обърне!

Нали дошъл си е от село

иска да покаже "кво си е донело".

Та така пред блока

отново става суматоха!

Коли - каруци,

странни звуци!...

Компоти, зимнина, туршия...

Е, че може ли и без ракия?!

Подготовката тече,

зимата ще се яде!

А пред блока моят скромен авто-мобил,

не е надалече ходил!...

Е, отидох на море,

но толкоз! С парите трябва и да се яде!

И гледам от балкона таз стихия,

народът се завърна - ужасия!...

Но какво пък, граждани сме всички!

Пак започват съседските привички...

И не гледам вече телевизия -

сериалите са в блока!

"Биг Брадър" , екшън, "Евровизия" ...

Абе... Мани!... Не, че аз съм стока!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...