По гроздобер
Вдъхновено от "Гроздово" - myanakieva (Мария Я )
Изгрея месечина, натъкмена,
и във очите ти запали свещи,
седянката се врътна, и засмена -
напи ме с тези погледи горещи...
От гроздобера устните ни лепнат,
ширата е налята в бъчвината -
кипи от сладост - Бакхусова лепта,
а жадни мисли вдигат ми карата...
До тебе ще се хвана на хорото,
най-лична от момите си - гроздееш,
и като руйно вино ме омота -
звънлива песен с устните си лееш...
Кавала ще извадя, ще заситня,
да ми затропаш кръшна ръченица,
косата ти със цвете ще закитна -
зарипай ми в сърцето, пъргавице,
чевръсто люшни гиздаво фустанче,
навивай кърпата – кравай да пише,
да заподскача пендаре-герданче,
та лудо младо само да въздиша...
Вземи ми дъх и мъжка орисия,
па нека заговорки да ни хвърлят -
ще те затъкна в моя свят - кания
на твойта хубост саблена да бъда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
