23.12.2005 г., 20:13

По и на

1.2K 0 2

Между  кафетата на крак работим

и все се взираме в компютрите.

Животът ни тече по ноти,

написани за нас от мутрите.

 

Вечеряме по време на рекламите

И чакаме по спирките да съмне.

На партиите родни връз програмите

повръщаме изпитото във тъмното.

 

В задръстванията по кръстопътищата

преглеждаме набързо стари вестници.

Сред мафиотите по тържищата

дотук не срещнахме калесници.

 

И в утрото докато зелето претакаме

припяваме си песен стара:

че все се влюбваме, когато чакаме

по ъглите зеленото на светофара...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...