Dec 23, 2005, 8:13 PM

По и на

  Poetry
1.2K 0 2

Между  кафетата на крак работим

и все се взираме в компютрите.

Животът ни тече по ноти,

написани за нас от мутрите.

 

Вечеряме по време на рекламите

И чакаме по спирките да съмне.

На партиите родни връз програмите

повръщаме изпитото във тъмното.

 

В задръстванията по кръстопътищата

преглеждаме набързо стари вестници.

Сред мафиотите по тържищата

дотук не срещнахме калесници.

 

И в утрото докато зелето претакаме

припяваме си песен стара:

че все се влюбваме, когато чакаме

по ъглите зеленото на светофара...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Дянков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...