Dec 23, 2005, 8:13 PM

По и на

  Poetry
1.2K 0 2

Между  кафетата на крак работим

и все се взираме в компютрите.

Животът ни тече по ноти,

написани за нас от мутрите.

 

Вечеряме по време на рекламите

И чакаме по спирките да съмне.

На партиите родни връз програмите

повръщаме изпитото във тъмното.

 

В задръстванията по кръстопътищата

преглеждаме набързо стари вестници.

Сред мафиотите по тържищата

дотук не срещнахме калесници.

 

И в утрото докато зелето претакаме

припяваме си песен стара:

че все се влюбваме, когато чакаме

по ъглите зеленото на светофара...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Дянков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...