Между кафетата на крак работим
и все се взираме в компютрите.
Животът ни тече по ноти,
написани за нас от мутрите.
Вечеряме по време на рекламите
И чакаме по спирките да съмне.
На партиите родни връз програмите
повръщаме изпитото във тъмното.
В задръстванията по кръстопътищата
преглеждаме набързо стари вестници.
Сред мафиотите по тържищата
дотук не срещнахме калесници.
И в утрото докато зелето претакаме
припяваме си песен стара:
че все се влюбваме, когато чакаме
по ъглите зеленото на светофара...
© Димитър Дянков Все права защищены