23 дек. 2005 г., 20:13

По и на

1.2K 0 2

Между  кафетата на крак работим

и все се взираме в компютрите.

Животът ни тече по ноти,

написани за нас от мутрите.

 

Вечеряме по време на рекламите

И чакаме по спирките да съмне.

На партиите родни връз програмите

повръщаме изпитото във тъмното.

 

В задръстванията по кръстопътищата

преглеждаме набързо стари вестници.

Сред мафиотите по тържищата

дотук не срещнахме калесници.

 

И в утрото докато зелето претакаме

припяваме си песен стара:

че все се влюбваме, когато чакаме

по ъглите зеленото на светофара...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...