По жадуващата ми кожа
Бавно спускаш огъня на милувката
и разтапяш надеждите ми с жива жарава.
Устните ти извайващо се спускат
по жадуващата ми ги кожа,
а замечтаните ти пръсти изтръгват
непознати акорди от задъхания ми поглед.
Нежност, не мечтана, разтваря мъглата
на запленения мозък, забравил функциите
на лабораторията, наречена живот
и меко припяват изтеклите минути
между трепкащите мигли, стараещи се
да удължат агонията на сърцето, в ударите
между люлката на две целувки.
Отмятам коси, освободена от мислите.
Кожата хладна. Усетът, истински.
Потръпвам от желание, поела риска
да се оставя на пръстите,
впрегнали инстинктите,
кодирани във връхчетата им от дедите ти,
оставили нежността си по земите ни.
... докосваш ме...
... няма мисъл...
... реално е и истинско...!
28.07.2008г.
Италия
http://it.youtube.com/watch?v=yXuw9icKXnU&feature=related
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
