Unforgotten`feeling`f (Сиси Валентинова)
63 27
28.02.2007 г., 14:35 ч.

"По жицата" 

  Поезия
695 0 4

Моканина погали нежно,
с връхчето на трън отчупен,
крилце на лястовица снежно,
кацнала на стол, отдавна купен...

Тя беше изгубила пътя свой,
бе паднала на земята ранена...
летяла бе... към грешния звой,
който доведе я до пръстта студена...

Въздъхна човечецът сам,
погали я пак, замълча...
после погледна натам,
където надеждата изхвърча.

А по жицата затанцуваха
една до друга, чувства черни,
всички заедно умуваха
как да прекарат мигове вечерни.

А лястовичката самотна трепна
крилцето си, счупено, заспа...
Моканина видя я и се сепна,
до нея падна, зарида...

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • да,сега в кавички е по-приемливо, явно добре си ме разбрала...
    Дерзай!
  • Не ти разбрах мисълта, Чар. Какво искаш да кажеш?
  • мисля, че това заглавие можеш единствено като цитат да използваш!
  • имаш много добри идеи, затова си струва да ги превърнеш в хубави стихове, защото в търсенето на рими се получават някакви... безсмислени съчетания.
Предложения
: ??:??