Моканина погали нежно,
с връхчето на трън отчупен,
крилце на лястовица снежно,
кацнала на стол, отдавна купен...
Тя беше изгубила пътя свой,
бе паднала на земята ранена...
летяла бе... към грешния звой,
който доведе я до пръстта студена...
Въздъхна човечецът сам,
погали я пак, замълча...
после погледна натам,
където надеждата изхвърча. ...