15.10.2009 г., 10:29 ч.

По жицата 

  Поезия » Друга
796 0 1
Той търси само перушинка бяло щастие,
но няма лястовица в сивото небе...
Потрепваха кристалчета в очите на моканина
и все по-малко ставаше детето му.
Каруцата се изкатери по баира -
лице в лице със кривата луна.
Една светулка в тъмното премигваше
и се катурна от ръба,
а после свирна силно вятърът -
леден като чело на мъртвец.
Плътна тишина навсякъде
и непомръдващо телце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??