Geo (Георги Георгиев)
4 6
15.10.2009 г., 10:29 ч.

По жицата 

  Поезия » Друга
690 0 1

Той търси само перушинка бяло щастие,
но няма лястовица в сивото небе...
Потрепваха кристалчета в очите на моканина
и все по-малко ставаше детето му.
Каруцата се изкатери по баира -
лице в лице със кривата луна.
Една светулка в тъмното премигваше
и се катурна от ръба,
а после свирна силно вятърът -
леден като чело на мъртвец.
Плътна тишина навсякъде
и непомръдващо телце.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Той търси само перушинка бяло щастие..." Един от най-запомнящете се образи на човешката трагедия намерих в тези стихове!Ще го запомня. Нощта се удави в болка.
Предложения
: ??:??