Той търси само перушинка бяло щастие,
но няма лястовица в сивото небе...
Потрепваха кристалчета в очите на моканина
и все по-малко ставаше детето му.
Каруцата се изкатери по баира -
лице в лице със кривата луна.
Една светулка в тъмното премигваше
и се катурна от ръба,
а после свирна силно вятърът -
леден като чело на мъртвец.
Плътна тишина навсякъде
и непомръдващо телце.
© Георги Георгиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
