Той търси само перушинка бяло щастие,
но няма лястовица в сивото небе...
Потрепваха кристалчета в очите на моканина
и все по-малко ставаше детето му.
Каруцата се изкатери по баира -
лице в лице със кривата луна.
Една светулка в тъмното премигваше
и се катурна от ръба,
а после свирна силно вятърът -
леден като чело на мъртвец.
Плътна тишина навсякъде
и непомръдващо телце.