4.09.2007 г., 22:18

По жътва

838 0 1

Мечтите идват по лунната пътека

и влизат през отворената врата на сънищата...


Насред песента на щурците

и блясъка на светулките

Аз и Ти седим в топлото ядро на мрака

и си подаряваме падащи звезди.

Небето ни чака -

тази нощ посреща гости без покриви.


Купчини прясно сено,

като сламени шапки на непознати създания,

са нахвърляни по полето.

В тишината капят копнежни въздишки

за още лято.


В средата на нощта съзвездията оживяват -

остро светят очертанията им,

изкачили най-високата точка в небето.

После бавно започват да слизат надолу,

за да се окъпят в мъглата преди изгрева.


А лунната пътека отдавна е избледняла в очите ти.

Сърпът на Луната вече

коси снопове звезди

и ги мята на север в Колата.

Жътва е.


 

(бел.на авт.)Колата - съзведието Голямата мечка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...