По жътва

Мечтите идват по лунната пътека

и влизат през отворената врата на сънищата...

Насред песента на щурците

и блясъка на светулките

Аз и Ти седим в топлото ядро на мрака

и си подаряваме падащи звезди.

Небето ни чака -

тази нощ посреща гости без покриви.

Купчини прясно сено,

като сламени шапки на непознати създания,

са нахвърляни по полето.

В тишината капят копнежни въздишки

за още лято.

В средата на нощта съзвездията оживяват -

остро светят очертанията им,

изкачили най-високата точка в небето.

После бавно започват да слизат надолу,

за да се окъпят в мъглата преди изгрева.

А лунната пътека отдавна е избледняла в очите ти.

Сърпът на Луната вече

коси снопове звезди

и ги мята на север в Колата.

Жътва е.

(бел.на авт.)Колата - съзведието Голямата мечка.