Sep 4, 2007, 10:18 PM

По жътва

  Poetry
843 0 1

Мечтите идват по лунната пътека

и влизат през отворената врата на сънищата...


Насред песента на щурците

и блясъка на светулките

Аз и Ти седим в топлото ядро на мрака

и си подаряваме падащи звезди.

Небето ни чака -

тази нощ посреща гости без покриви.


Купчини прясно сено,

като сламени шапки на непознати създания,

са нахвърляни по полето.

В тишината капят копнежни въздишки

за още лято.


В средата на нощта съзвездията оживяват -

остро светят очертанията им,

изкачили най-високата точка в небето.

После бавно започват да слизат надолу,

за да се окъпят в мъглата преди изгрева.


А лунната пътека отдавна е избледняла в очите ти.

Сърпът на Луната вече

коси снопове звезди

и ги мята на север в Колата.

Жътва е.


 

(бел.на авт.)Колата - съзведието Голямата мечка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...