Sep 4, 2007, 10:18 PM

По жътва

  Poetry
840 0 1

Мечтите идват по лунната пътека

и влизат през отворената врата на сънищата...


Насред песента на щурците

и блясъка на светулките

Аз и Ти седим в топлото ядро на мрака

и си подаряваме падащи звезди.

Небето ни чака -

тази нощ посреща гости без покриви.


Купчини прясно сено,

като сламени шапки на непознати създания,

са нахвърляни по полето.

В тишината капят копнежни въздишки

за още лято.


В средата на нощта съзвездията оживяват -

остро светят очертанията им,

изкачили най-високата точка в небето.

После бавно започват да слизат надолу,

за да се окъпят в мъглата преди изгрева.


А лунната пътека отдавна е избледняла в очите ти.

Сърпът на Луната вече

коси снопове звезди

и ги мята на север в Колата.

Жътва е.


 

(бел.на авт.)Колата - съзведието Голямата мечка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...