По Коледа ще ти разкажа

Назад ли се връщаш,

напред ли продължаваш...

Не знаеш.

А много паметни утрини,

потупаха по твоето рамо!

Реверансът на времето,

като мъгла тъжовна

те обгръща.

Наместо твърди истини –

при теб гостуват двулики образци.

Приемаш злите упреци,

като строги доминанти.

За нищо.

Обръгнали белези като крадци

минават през мнимите остатъци.

Прахосваш и вярност,

и ревност, и драгост.

Защо?

Виж! На първи остен е луната

и приветствия свети за тебе отправя.