По-лесно е, когато си далече,
нищо, че душата ми кърви,
по-лесно е да не си до мене,
колкото и сърцето да ме боли.
В очите ти, не ме оставяй да се взирам,
не искам да са спомен после,
не искам да видя, че ме няма в тях.
Усмивката ти, бисерна, не я показвай,
не искам да е моят лек,
не искам раните да ми лекува,
когато е насочена към мен.
По-трудно е, когато си до мен,
боря се със своите желания
и демони душата ми изгарят.
По-лесно е да си далече,
нищо че душата ми кърви.
© Еленка Гишина Всички права запазени