По маршрут
Сети ли умората в очите,
а болката - частици черни,
мокрия блясък от сълзите
отворили в душата бездни?
Трасето е неравно, друса,
насипано е с остри камъни.
От първа спирка автобуса
пътува и превозва спомени.
Ъгловато е лицето, строго,
(това с усмивката бе маска)
усилие не ми коства много -
владея го, външна окраска.
А погледът ти не достигна,
намигаш, но смисъл няма...
Ето я спирката, пристигна.
Етюдът свърши, без драма.
(а)
20.08.2008г
(цикъл "Черно перо")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
И я по-весело!
