Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
Aug 20, 2008, 10:11 AM

По маршрут 

  Poetry » Other
437 0 7
Сети ли умората в очите,

а болката - частици черни,

мокрия блясък от сълзите

отворили в душата бездни?

Трасето е неравно, друса,

насипано е с остри камъни.

От първа спирка автобуса

пътува и превозва спомени.

Ъгловато е лицето, строго,

(това с усмивката бе маска)

усилие не ми коства  много -

владея го, външна окраска.

А погледът ти не достигна,

намигаш, но смисъл няма...

Ето я спирката, пристигна.

Етюдът свърши, без драма.

 

(а)

20.08.2008г

(цикъл "Черно перо")

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??