8.04.2007 г., 16:32

По-мъдри ли с годините...

938 0 11


По-мъдри ли с годините ще станем?
Аз искам да сме малко по-добри!
И както се  обичаме,  да вярваме
във истините с небесните добри очи.

Там някъде, във друг живот навярно,
се срещат изгубени души, съдби,
след падаща звезда си пожелаваме
да срещнем своята във своите дни.

Годините  понякога със нас са груби,
но същите сме, доверчиво-луди.
Не искам светлостта си да изгубим,
а да се намерим сред безброй мечти.

И ако можем времето назад  да върнем,
отново с вяра да летим със птиците,
със обич болката да претвориме
в сиянието млечно на звездите...
 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На моите години вече трябва да съм много мъдра...Но съм си все онова шашаво момиче.Затова не ми се връзва:колкото по-остаряваме,толкова помъдряваме.Оставаме си такива,каквито сме били.Простакът не може да стане мъдрец щом остарее.А ти и на сто години ще си все същото нежно създание!!!
  • Благодаря ви Петинка и Кити!
    Много дълги години и за вас с много любов и нежност!
  • Много години изпълнени с любов и щастие ти желая!
    Поздрави, Джейни
  • По-мъдри ли с годините ще станем?
    Аз искам да сме малко по-добри!
    И както се обичаме, да вярваме
    във истините с небесните добри очи.
    ...
    ДАНО!
  • Годините идват и си отиват като гости...
    А ние все оставаме след тях...
    И ставаме по-мъдри!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...