8 апр. 2007 г., 16:32

По-мъдри ли с годините...

945 0 11


По-мъдри ли с годините ще станем?
Аз искам да сме малко по-добри!
И както се  обичаме,  да вярваме
във истините с небесните добри очи.

Там някъде, във друг живот навярно,
се срещат изгубени души, съдби,
след падаща звезда си пожелаваме
да срещнем своята във своите дни.

Годините  понякога със нас са груби,
но същите сме, доверчиво-луди.
Не искам светлостта си да изгубим,
а да се намерим сред безброй мечти.

И ако можем времето назад  да върнем,
отново с вяра да летим със птиците,
със обич болката да претвориме
в сиянието млечно на звездите...
 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На моите години вече трябва да съм много мъдра...Но съм си все онова шашаво момиче.Затова не ми се връзва:колкото по-остаряваме,толкова помъдряваме.Оставаме си такива,каквито сме били.Простакът не може да стане мъдрец щом остарее.А ти и на сто години ще си все същото нежно създание!!!
  • Благодаря ви Петинка и Кити!
    Много дълги години и за вас с много любов и нежност!
  • Много години изпълнени с любов и щастие ти желая!
    Поздрави, Джейни
  • По-мъдри ли с годините ще станем?
    Аз искам да сме малко по-добри!
    И както се обичаме, да вярваме
    във истините с небесните добри очи.
    ...
    ДАНО!
  • Годините идват и си отиват като гости...
    А ние все оставаме след тях...
    И ставаме по-мъдри!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...