8 abr 2007, 16:32

По-мъдри ли с годините...

  Poesía
939 0 11


По-мъдри ли с годините ще станем?
Аз искам да сме малко по-добри!
И както се  обичаме,  да вярваме
във истините с небесните добри очи.

Там някъде, във друг живот навярно,
се срещат изгубени души, съдби,
след падаща звезда си пожелаваме
да срещнем своята във своите дни.

Годините  понякога със нас са груби,
но същите сме, доверчиво-луди.
Не искам светлостта си да изгубим,
а да се намерим сред безброй мечти.

И ако можем времето назад  да върнем,
отново с вяра да летим със птиците,
със обич болката да претвориме
в сиянието млечно на звездите...
 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На моите години вече трябва да съм много мъдра...Но съм си все онова шашаво момиче.Затова не ми се връзва:колкото по-остаряваме,толкова помъдряваме.Оставаме си такива,каквито сме били.Простакът не може да стане мъдрец щом остарее.А ти и на сто години ще си все същото нежно създание!!!
  • Благодаря ви Петинка и Кити!
    Много дълги години и за вас с много любов и нежност!
  • Много години изпълнени с любов и щастие ти желая!
    Поздрави, Джейни
  • По-мъдри ли с годините ще станем?
    Аз искам да сме малко по-добри!
    И както се обичаме, да вярваме
    във истините с небесните добри очи.
    ...
    ДАНО!
  • Годините идват и си отиват като гости...
    А ние все оставаме след тях...
    И ставаме по-мъдри!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...