22.05.2018 г., 22:42

По „Неотразимите“ от Саломе

466 0 0

По „Неотразимите“

от Саломе

 

 

От люспите си озарени,

неотразими риби неми

бълбукат в стъклени блата...

От сънищата си пленени,

те вярват искрено в лъжа.

И всяка истина ги плаши,

презират чистата вода...

че падне ли калта им значи,

ще лъсне грозна нищета

на безгръбначните влечуги,

копнеещи да са с крила...

Сънуват рибите в заблуди

неотразяващия си живот,

в съня на мъртвите дълбоко...

без изход. Има само вход. 

18.9.2017

 

Зазидаха в аквариум златна рибка

за да не вижда волните птици

и тя започна за божествен дар

да приема подхвърлени трошици.

 

Заплува във водата на воля

и заприема себе си за величие,

пред истината да върти с опашка

смяташе за благоприличие.

 

Не разбра, че съществува в живота

щастие от някому извършено добро.

Че е безгрешна вярваше с охота,

ако друг е прав – приемаше за зло.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...