По никое време
В два без десет през нощта
Аз не спя, навън вали.
Дъжд - клокочеща река
По перваза трополи.
Котката и тя не спи,
Нещо котешко мърмори.
Може би овце брои,
Че сънят да я пребори.
Аз на ум броя звезди,
И изплитам люлка
Да ме люшка и приспи
Блясък от светулка.
И унесен моят сън,
В миглите ми сгушен
Пее ми: "Вали навън.
Ти си спи. И слушай ..."
Ангелина Костова
октомври 2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Костова Всички права запазени
