В два без десет през нощта
Аз не спя, навън вали.
Дъжд - клокочеща река
По перваза трополи.
Котката и тя не спи,
Нещо котешко мърмори.
Може би овце брои,
Че сънят да я пребори.
Аз на ум броя звезди,
И изплитам люлка
Да ме люшка и приспи
Блясък от светулка.
И унесен моят сън,
В миглите ми сгушен
Пее ми: "Вали навън.
Ти си спи. И слушай ..."
Ангелина Костова
октомври 2014
© Ангелина Костова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
