3.10.2008 г., 22:36

По обед

809 0 13
По обед

Закрещяха балконите:
Вижте, колко изкусно
двама долу по обед
правят сандвич от устни!
Бавно златния мед
той събира под блузата.
Тя му е луд късмет
и... поредно охлузване.
И мъзга за живот
на талази потича...
Тук, пред жилищен вход,
Любовта се съблича.
А колата е дом.
И е точно за двама.
Нито спукан балон,
нито клаксон е драма.

GSM в асинхрон
спира щура вечеря.
А от другия дом
самотата трепери.
Умореното слънце
своя обед сънува,
а балконите шепнат:
Хайде да се целуваме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Цандева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...