По острието на везната
-------
Добре ме виж! На тази ли приличам,
която като мълния посече?
И живата ми плът, подобно хищник,
прекърши - и гръбнак, и голи прешлени.
Аз още стържа грапавата кожа
на страх и ужас - стигми по лицето.
Но жива съм - от феникс по-възможна -
от дъното на ада. До небето.
И плака Господ с мен, ви в мрака нощем.
Но светех аз - със болката пораснах - ...