5.10.2025 г., 16:20

По пътя за Пирдоп и за Клисура

251 0 0

Додето вятърът, гората ампутира,
през урвите, дълбоки на баира…
Аз трябваше да тръгна от зарана,
край глухите въздишки на Балкана.
Да крача пак, през мокри барикади.
През мъртви канари и листопади –
додето, всяка сутрин Планината,
самичка си бинтоваше главата…
Вървях като дрогиран през папура,
по пътя за Пирдоп и за Клисура…
Додето слънцето, напичаше гората.
И виждах как възкръсва Планината!
Направих си тогава аз почивка –
макар да нямах пухена завивка.
Успях да се наметна със тревата,
додето се събличаше гората…
Пътечка покрай мене, взе да тича!
И слънцето от хълма да наднича!
Додето облакът, прекрачи Планината!
И вятърът си скъса козирката…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...