... по паспорт не съм Елена
Мисля, че отдавна падна Троя.
А и по паспорт не съм Елена.
Може би съм вярвала в герои.
Може би – преди да те намеря.
Може би съм имала предимството
някога да се покажа слаба.
Може би съм станала Единствена,
слята част със мъжкото ти рамо.
Може би съм чакала усърдно
всекидневно да ме пре-превземаш.
Може, но едва ли ще си върна
толкова изгубеното време...
Почвата в краката ми е твърда.
Всичко с теб е минало - решено.
Днес си търся някой простосмъртен,
с който (по паспорт) да бъда мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тодорова Всички права запазени
