26.03.2015 г., 21:51 ч.

По пясъка рисувам вечност 

  Поезия » Философска
730 1 6

По пясъка рисувам вечност,

а от вода бродирам стихове...

Задъхвам се от чувство за обреченост

и броя... отлитащите мигове...

 

Аз просяк съм, но не пари сънувам,

а чувства сътворени в звезден блясък.

Но често когато някъде пътувам

затъвам, до колените си в пясък...

 

И той е хищен, жив, първично злобен,

това е пясъка на днешния ни бит...

И облачно е в мен, във мен е ден дъждовен -

Живеем сякаш... в безчовечен мит...

 

И там сред демони, зли хали, тролове

се борим някак си да съществуваме.

Издигат се палати - молове

и в пясъчните дюни плуваме

към неизвестното, а влачат ни вълните,

водовъртежи ни центрофугират,

откъсват ни от нас самите

и слабите... умират...

 

Закон на джунглата ли? Не, законът днес,

ще оцелееш само ако си тиранозавър рекс...

Хиена да си, също е прогрес,

а времето минава... като виртуален секс...

 

              *****

 

На гарите без релси стоят пътници

напразно чакащи, а купили билет...

Във нас се ровят със шпионски спътници,

а гарваните правят си банкет.

 

Пируват с нас и клюновете черни

забиват се до кост, а пък сме живи...

При врачки ходят хора суеверни,

с пари купуват ли се, дните ни щастливи?

 

Гласът народен не е вече Божи,

отнеха му и тази привилегия

вълците, облечени в човешки кожи,

кукловодите на нашата трагедия...

 

Звъни будилника във празна класна стая,

забравен, сам и прави го от скука...

А може би защото е отчаян?

А всъщност... на кого му пука...

 

Алармата е включена отдавна,

попаднали сме в мъртво, зло течение...

Илюзията и последната отпадна,

а всъщност... има ли значение...

 

       *****

 

Вечност по пясъка рисувам,

нетрайни стихове бродирам от вода...

Дали щом мисля, значи съществувам

и кой съм аз, във своята съдба?

 

2.08.2014

 

Георги Каменов

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за коментара, Пепи - Както и за комплимента.
  • Радвам се, че стихът ми ти е харесал, Ирен.
  • Поздрав! Харесах! Особено първата част.
  • Благодаря ви, Ренета и Пламена за хубавите думи.
  • Замисляш и въздействаш,чрез стиховете си!
    Поздрави!
  • "Аз просяк съм, но не пари сънувам,
    а чувства сътворени в звезден блясък.
    Но често когато някъде пътувам
    затъвам, до колените си в пясък..." Измъкнах най-харесаното и замислящо за мен! Другото е вярност. А финалът е внезапна софистика, особено много харесана от мен ! Поздравления!
Предложения
: ??:??